The Legend of Zelda :Oracle of Season/Oracle of ages Review

Хронологично The Legend of Zelda :Oracle of seasons/ages застават някъде след The Legend of Zelda :Ocarina of time и преди The Legend of Zelda: Link’s Awakening според официалния таймлайн на Нинтендо от 2011.Игрите излизат едновременно за Gameboy Color през 2001,като се появяват в залеза на конзолката,като по това време е представен наследника и Gameboy Advance. The Legend of Zelda:Oracle of seasons/ages са две самостоятелни игри ,като по време на процеса на изработването им са щели да бъдат три-третата The seeds of wisdom така и не вижда бял свят поради проблеми при програмирането,но части от нея са вложени в излезлите две игри.И двете игри имат много интересна за Gameboy color опция.При превъртането на която и да е,играчът получава уникална парола,която ако въведе при започване на нова игра в другата това променя някои събития и играчът има възможност да види истинския край на двете игри.Главен герой и в двете игри е Линк-малко елфче облечено с емблематична зелена туника,позната на всички Зелда фенове.

Seasons и Ages се различават главно по това,че в Ages Линк може да пътува напред и назад във времето,което доближава играта като усещане до Ocarina of time ,а в Seasons да управлява сезоните.В Ages е наблегнато повече на пъзелите за сметка на боя с чудовища,докато в Seasons е обратното.Графично игрите са добре изпипани и показват максималните възможности на Gameboy Color.Гледната точка е в страни и отгоре ,тип кацнал бръмбар на трънка ;) Музиката е типична геймбойска- приятни монофонични мелодийки ,като култовата за Зелда поредицата overworld theme естествено присъства и тук.

Геймплейната формула е познатата от всички Зелда игри-главния герой Линк обикаля света,намирайки различни предмети,всеки от който използва в различни ситуации.Има и много подземия,разбира се и интересни босове.За историята и в двете игри не може да се каже много,тъй като тя е почти идентична.Линк попада на неизвестен остров,като се среща с оракула на ерите/сезоните,малко след което се появява боса на играта и най безцеремонно отвлича оракула.Линк се нагърбва с тежката задача да събере осем мистични елемента от целия свят,да победи боса и да спаси оракула.Историите едва ли да спечелят оскар за сценарии,но успяват да спомогнат за успешната формула,която притежават всички Зелда игри.Препоръчвам горещо на всички ценители на ретро игри,както и за почитателите на The legend of Zelda поредицата.

Джон Картър-Аватар 2 ? Или защо не бива да подценяваме неща,за които знаем малко ;) (малко позакъсняло,но все пак свежо) Ревю на Ники Личев

Подходих към Джон Картър с леко недоверие още от странния трейлър и неразбираем трейлър на който бял мъж с кожена препаска се биеше на огромна арена с чудовищни бели маймуни в стил „Гладиатор” или сцената от Star Wars II ако щете ;) Влязох в киносалона без особени очаквания,но още първите минути бях потопен в красивите пустинни пейзажи на Марс.Усетих едно приятно и познато чувство.Чувство,което те кара да се чувстваш толкова удобно на седалката в киносалона и толкова уютно и на правилното място,че за около два часа можеш да забравиш че гледаш филм,а не си вътре в него.Атмосферата дами и господа,атмосферата която филми като Джон Картър създават те кара в миг да простиш всички малки режисьорски грешки,неточности,баналности и пр.Смея да сравня Джон Картър с Аватар и дори Star Wars именно поради уникалния,прекрасно създаден и пълнокръвен свят.Няма какво да се лъжем-арт дизайнерите и хората по спец ефектите са си свършили блестящо работата.Самият Марс е направен толкова добре с всичките му червени пустини,странни обитатели,пътуващи градове и древни храмове,че буквално ти се приисква да си там поне за малко и да се разходиш из някои от локациите.Наистина светът е толкова живо пресъздаден !Специални адмирации заслужават тарксите или по скоро хората работили над създаването им.Толкова пълнокръвни и живи извънземни не бях виждал от Аватар насам,за което свалям шапка. След толкова възхваляване на визуалните качества на филма е време да обърна внимание и на историята,а тя за съжаление е частта в която филма се дъни най-много.Доста клишета и баналности присъстват и дори неочаквания край не може да я изкара много по-надалеч от границата на посредствеността.Колкото и банално да е поднесена е изпъстрена с оригинални герои и неочаквани обрати се срещат тук и там.Джон Картър (Тайлър Кич) е военен единак в търсене на злато,когато идват да го повикат отново на служба.Картър обаче е костелив орех и не иска,което води до няколко неуспешни (но доста впечатляващи) опита за бягство.След това следват битка с индианци,при която Картър се озовава в пещера,в която открива „телепорт”,който го праща на Марс,но явно не този Марс,който ние познаваме,понеже освен че има кислород за дишане е населен от най-различни чудни раси. Ниската гравитация обаче не представлява проблем за Джон,тъй като още в първите няколко минути се научава да скача като жаба,заради което малко по-късно е забелязан от минаващите наблизо таркси и е взет за заложник.Оттук насетне историята става доста бозава.Картър се среща с принцесата на другия народ на Марс ,Дежа Торис (Лин Колинс) и заедно с тарксите се опълчват срещу кандидата и за съпруг Саб Тан (Доминик Уест),който от своя страна има амбиции за власт и убийства,досущ средностатистически злодей.Марк Стронг прави интересна роля като полубезсмъртното същество Матай Шанг,което май е истинския злодей,който дърпа конците задкулистно. Музиката е на много добро ниво,като композиторът Майкъл Гиачино си е свършил перфектно работата.Има сцени в които екшънът е на много високо ниво и музиката придава един допълнителен емоционален заряд. Финална оценка 8.5

Sucker Punch-Измислен свят (Измислено ревю)

Много малко филми могат да извикат това познато и приятно чувство в мен, наречено вдъхновение.Много малко от тях могат да накарат музата да кацне на рамото ми и да излея с думи това,което душата ми казва.Sucker Punch-Измислен свят е един от тези филми.Още по надъхващия трейлър си имах едно наум за новото произведение на Шнайдер и онова гласче ми казваше ,че отново мога да стана свидетел на филм,равняваш се по епичност само на последните му филми (300/watchmen). Влязох в киното жаден и надъхан.Още от същото със сигурност не получих,дори напротив-много различно усещане и все пак филмът носеше почерка на Шнайдер.Странен, изпълнен с луди и красиви ефекти,перфектно подбрани актьори,смазващ саундтрак и запленяваща история с развръзка .Емили Браунинг се справя перфектно с главната роля,въпреки че половин час след началото на филма нямаше нито една реплика,но за сметка на това пее Sweet dreams are made of this(rock) !Същото се отнася и за останалите от каста,като приятно впечатление ми направи ролята на Оскар Айзък и ахъм ,костюмите на момичетатата(или липсата на такива ;) ) Визуално филмът е смазващ.Извинявам се-СМАЗВАЩ !!!Одавна не бях гледал филм с толкова добри ефекти.Нито една сцена не беше излишна,нито едно действие не на място.Екшън има в големи количества,но той е премислен,съобразен и нужен.За нърдове като мен филмът може да се стори като сбъдната приказка-огромни роботи самураи,мацки с катани,стиймпънк нацисти,мека-робот,самолети,дракони и още и още.В един момент случващото се може да те накара да се почувстваш като геймър,разцъкващ една странна,но твърде оригинална и интересна игра,за което Шнайдер получава още плюсове.За историята няма да обеля и дума,защото това би било престъпление спрямо вас,но съм сигурен,че тя няма да ви разочарова,а дори напротив-ще ви очарова и вдъхнови.
Оценка 9.5 заради леко драматичния финал Препоръчвам горещо !

Раци

Нов български филм ? Името му е Раци.Странно име за български филм.На 25 февруари в твоя град-вход два лева.Това чета на флаера,който си взех от забравих къде.Отивам и гледам предпремиерата на най-новия български филм.Състои се на втори етаж в галерията на Търново.Филмът ми хареса.Даже доста ми хареса-един от най-добрите филми ,които гледах от началото на тази година.По отношение на българското кино,всеки мрънка и се оплаква, че няма развитие-този филм е ярък пример, доказващ точно обратното. Историята на филма е за двама приятели,който се забъркват с две враждуващи бизнес групировки.Единият е песимист,другият опитва да бъде оптимист,но и двамата най-вече се опитват да оцелеят.Режисьорът явно има фетиш към Дунавското хоро,тъй като в огромна част от филма се чува именно то :) Самият филм определено не е забавен,нито някакъв брутален екшън,а напротив действието се развива бавно,като е обърнато огромно внимание на чувствата на героите и на това как не могат да се разберат един друг. Чувството с което ме остави този филм беше странно.Леко меланхолично,но все пак свежо.Точно по мой вкус :)
Моят съвет е да гледате този филм,когато излезе на кино,защото това е един от малкото стойностни филми,който са се появявали напоследък.
(снимката е взета от http://www.dnevnik.bg/sled5/filmi/2009/11/08/812727_/ )

Пролет иде

The Book of Eli ревю

Първото нещо,което сте си помислили след като сте видели постера/трейлъра на книгата на Илай сигурно е било „Брей , нов постапокалиптичен филм-ще се гледа” или „Дензъл Уошингтън играе самотен вълк със завидни умения свързани с нещо подобно на мачете и носи някаква специална книга-колко яко е това ?!?” или нещо подобно.При мен положението беше горе-долу по средата ,но тъй като трейлъра не даде почти никакви подсказки към сюжета подходих към филма с неприкрит интерес и отидох в салона въоръжен с голяма доза оптимизъм и любопитство (и снакс Зайо-Байо с лук).
Какво беше разочарованието ми след като изгледах филма? Ами честно казано доста голямо.Първо сюжетът не беше нищо особено, ами именно ,ще си позволя да се самоцитирам „самотен вълк със завидни умения свързани с нещо подобно на мачете и носи някаква специална книга” –нито повече нито по-малко.Е,вярно бяха вкарали някакъв зъл чичко,който искаше да отмъкне книгата на нашия ,която се явява о чудо-Библията и мацка-навлек,която нямаше никаква роля освен да се пречка на главния герой,но като цяло нищо особено.Постапокалиптичното представяне беше супер зле-освен някаква пустиня с огромен кратер и едно боклукчийско градче друго не ми направи впечатление,в тази насока е можело да се постараят повече с локации гледки и т.н.Актьорската игра беше на ниво,поне що се отнася до Дензъл Уошингтън,тъй като другите герои (освен Лошия Чичко) ми се видяха доста безлични и второстепенни.Музиката не беше нищо особено-едно две парчета се повтаряха от време на време,но като цяло нищо запомнящо се.
След толкова критика ще кажа само че единствено краят ме остави със смесени чувства-хем ми хареса ,хем не особено ,но за да не ви развалям кефа няма да спойлвам,само ще кажа че след като го видите ще погледнете на филма по друг начин.

Обща оценка 6.5/10

Меланхолично

Бяла стая.Черни мисли.Отвеяни мисли.Мислите се клатят хаотично.Изведнъж преливат.Мислите изпълзяват бавно-бавно,като малки червейчета и плъзват из цялата стая.Първо по килима,столовете,масата и стените.Покриват всичко.Отпървом всичко е сиво,но после става черно.Аз стоя сред мрака.Сам.Никакъв звук,никакъв мирис,никакво движение,никаква светлина.Само чернота.Празна самота.Размърдвам се и се оглеждам.Движението ми поражда някакво раздвижване в мрака.Оглеждам се.Мрак.Разтърквам очите си.Никаква промяна.И сега какво ? Да не би да съм сляп ? Или пък сънувам ? Не-глупости,всичко това е в главата ми,плод на въображението ми.Но как стигнах дотук? Какво ме докара до това състояние и най-важното,как да се измъкна ?
Може би никой не знае че съм тук.Но дори и да знаеха би ли ми помогнал някой ?
Може би ако извикам някой ще ме чуе.Започвам да крещя.Не думи,просто отделни звукове,сякаш да си докажа ,че мога да крещя.Отначало гласът ми е глух,но след това се усилва и разцепва тишината.Въздухът се раздвижва още повече и се усеща нещо като повей.Никакъв отговор.Ставам и се раздвижвам.Стъпките ми се чуват глухо докато шляпам с босите си крака по килима.Разтърквам пак очите си.Червени,сини,жълти и зелени звезди изгряват и угасват след като спирам.Съзирам в края на стаята бледа светлинка.Но светлинка ли е наистина това.По скоро прилича на слънчево зайче.Но ако е такова ,тогава откъде идва .Поглеждам ръцете си.Електронен часовник е прикачен за ръката ми.При всяко движение на ръката ми слънчевото зайче танцува.Оглеждам се.Все още има мрак навсякъде.Но все пак има и слънчево зайче.Значи някъде има светлина,но просто аз не я виждам.Но къде е ,къде е ???
Сядам на земята и скръствам крака като затварям очи.Замислям се.Изведнъж разбирам-светлината не е около мен-тя е от мен,но не мога да я видя,понеже не я търся на правилното място.Ставам и поглеждам ръцете си .След това погледът ми пада надолу и виждам краката си.Стискам ръцете си в юмруци и изкрещявам силно.Разбирам ,че никой няма да дойде да ми помогне,понеже нямам нужда.Този затвор е само в главата ми.Светлина започва да излиза от очите ми.Поглеждам надолу и виждам , че всъщност цялото ми тяло сияе.Аз съм светлина.Поглеждам стаята и досегашната чернилка е заменена със светлосиво,което малко по малко се стапя ,докато стаята възвръща естествения си бял цвят.Поглеждам през прозореца.Навън е тъмно.Мракът е останал навън.Пускам пердетата и щраквам ключа на лампата.