Меланхолично

Бяла стая.Черни мисли.Отвеяни мисли.Мислите се клатят хаотично.Изведнъж преливат.Мислите изпълзяват бавно-бавно,като малки червейчета и плъзват из цялата стая.Първо по килима,столовете,масата и стените.Покриват всичко.Отпървом всичко е сиво,но после става черно.Аз стоя сред мрака.Сам.Никакъв звук,никакъв мирис,никакво движение,никаква светлина.Само чернота.Празна самота.Размърдвам се и се оглеждам.Движението ми поражда някакво раздвижване в мрака.Оглеждам се.Мрак.Разтърквам очите си.Никаква промяна.И сега какво ? Да не би да съм сляп ? Или пък сънувам ? Не-глупости,всичко това е в главата ми,плод на въображението ми.Но как стигнах дотук? Какво ме докара до това състояние и най-важното,как да се измъкна ?
Може би никой не знае че съм тук.Но дори и да знаеха би ли ми помогнал някой ?
Може би ако извикам някой ще ме чуе.Започвам да крещя.Не думи,просто отделни звукове,сякаш да си докажа ,че мога да крещя.Отначало гласът ми е глух,но след това се усилва и разцепва тишината.Въздухът се раздвижва още повече и се усеща нещо като повей.Никакъв отговор.Ставам и се раздвижвам.Стъпките ми се чуват глухо докато шляпам с босите си крака по килима.Разтърквам пак очите си.Червени,сини,жълти и зелени звезди изгряват и угасват след като спирам.Съзирам в края на стаята бледа светлинка.Но светлинка ли е наистина това.По скоро прилича на слънчево зайче.Но ако е такова ,тогава откъде идва .Поглеждам ръцете си.Електронен часовник е прикачен за ръката ми.При всяко движение на ръката ми слънчевото зайче танцува.Оглеждам се.Все още има мрак навсякъде.Но все пак има и слънчево зайче.Значи някъде има светлина,но просто аз не я виждам.Но къде е ,къде е ???
Сядам на земята и скръствам крака като затварям очи.Замислям се.Изведнъж разбирам-светлината не е около мен-тя е от мен,но не мога да я видя,понеже не я търся на правилното място.Ставам и поглеждам ръцете си .След това погледът ми пада надолу и виждам краката си.Стискам ръцете си в юмруци и изкрещявам силно.Разбирам ,че никой няма да дойде да ми помогне,понеже нямам нужда.Този затвор е само в главата ми.Светлина започва да излиза от очите ми.Поглеждам надолу и виждам , че всъщност цялото ми тяло сияе.Аз съм светлина.Поглеждам стаята и досегашната чернилка е заменена със светлосиво,което малко по малко се стапя ,докато стаята възвръща естествения си бял цвят.Поглеждам през прозореца.Навън е тъмно.Мракът е останал навън.Пускам пердетата и щраквам ключа на лампата.