Раци

Нов български филм ? Името му е Раци.Странно име за български филм.На 25 февруари в твоя град-вход два лева.Това чета на флаера,който си взех от забравих къде.Отивам и гледам предпремиерата на най-новия български филм.Състои се на втори етаж в галерията на Търново.Филмът ми хареса.Даже доста ми хареса-един от най-добрите филми ,които гледах от началото на тази година.По отношение на българското кино,всеки мрънка и се оплаква, че няма развитие-този филм е ярък пример, доказващ точно обратното. Историята на филма е за двама приятели,който се забъркват с две враждуващи бизнес групировки.Единият е песимист,другият опитва да бъде оптимист,но и двамата най-вече се опитват да оцелеят.Режисьорът явно има фетиш към Дунавското хоро,тъй като в огромна част от филма се чува именно то :) Самият филм определено не е забавен,нито някакъв брутален екшън,а напротив действието се развива бавно,като е обърнато огромно внимание на чувствата на героите и на това как не могат да се разберат един друг. Чувството с което ме остави този филм беше странно.Леко меланхолично,но все пак свежо.Точно по мой вкус :)
Моят съвет е да гледате този филм,когато излезе на кино,защото това е един от малкото стойностни филми,който са се появявали напоследък.
(снимката е взета от http://www.dnevnik.bg/sled5/filmi/2009/11/08/812727_/ )

Пролет иде

The Book of Eli ревю

Първото нещо,което сте си помислили след като сте видели постера/трейлъра на книгата на Илай сигурно е било „Брей , нов постапокалиптичен филм-ще се гледа” или „Дензъл Уошингтън играе самотен вълк със завидни умения свързани с нещо подобно на мачете и носи някаква специална книга-колко яко е това ?!?” или нещо подобно.При мен положението беше горе-долу по средата ,но тъй като трейлъра не даде почти никакви подсказки към сюжета подходих към филма с неприкрит интерес и отидох в салона въоръжен с голяма доза оптимизъм и любопитство (и снакс Зайо-Байо с лук).
Какво беше разочарованието ми след като изгледах филма? Ами честно казано доста голямо.Първо сюжетът не беше нищо особено, ами именно ,ще си позволя да се самоцитирам „самотен вълк със завидни умения свързани с нещо подобно на мачете и носи някаква специална книга” –нито повече нито по-малко.Е,вярно бяха вкарали някакъв зъл чичко,който искаше да отмъкне книгата на нашия ,която се явява о чудо-Библията и мацка-навлек,която нямаше никаква роля освен да се пречка на главния герой,но като цяло нищо особено.Постапокалиптичното представяне беше супер зле-освен някаква пустиня с огромен кратер и едно боклукчийско градче друго не ми направи впечатление,в тази насока е можело да се постараят повече с локации гледки и т.н.Актьорската игра беше на ниво,поне що се отнася до Дензъл Уошингтън,тъй като другите герои (освен Лошия Чичко) ми се видяха доста безлични и второстепенни.Музиката не беше нищо особено-едно две парчета се повтаряха от време на време,но като цяло нищо запомнящо се.
След толкова критика ще кажа само че единствено краят ме остави със смесени чувства-хем ми хареса ,хем не особено ,но за да не ви развалям кефа няма да спойлвам,само ще кажа че след като го видите ще погледнете на филма по друг начин.

Обща оценка 6.5/10

Меланхолично

Бяла стая.Черни мисли.Отвеяни мисли.Мислите се клатят хаотично.Изведнъж преливат.Мислите изпълзяват бавно-бавно,като малки червейчета и плъзват из цялата стая.Първо по килима,столовете,масата и стените.Покриват всичко.Отпървом всичко е сиво,но после става черно.Аз стоя сред мрака.Сам.Никакъв звук,никакъв мирис,никакво движение,никаква светлина.Само чернота.Празна самота.Размърдвам се и се оглеждам.Движението ми поражда някакво раздвижване в мрака.Оглеждам се.Мрак.Разтърквам очите си.Никаква промяна.И сега какво ? Да не би да съм сляп ? Или пък сънувам ? Не-глупости,всичко това е в главата ми,плод на въображението ми.Но как стигнах дотук? Какво ме докара до това състояние и най-важното,как да се измъкна ?
Може би никой не знае че съм тук.Но дори и да знаеха би ли ми помогнал някой ?
Може би ако извикам някой ще ме чуе.Започвам да крещя.Не думи,просто отделни звукове,сякаш да си докажа ,че мога да крещя.Отначало гласът ми е глух,но след това се усилва и разцепва тишината.Въздухът се раздвижва още повече и се усеща нещо като повей.Никакъв отговор.Ставам и се раздвижвам.Стъпките ми се чуват глухо докато шляпам с босите си крака по килима.Разтърквам пак очите си.Червени,сини,жълти и зелени звезди изгряват и угасват след като спирам.Съзирам в края на стаята бледа светлинка.Но светлинка ли е наистина това.По скоро прилича на слънчево зайче.Но ако е такова ,тогава откъде идва .Поглеждам ръцете си.Електронен часовник е прикачен за ръката ми.При всяко движение на ръката ми слънчевото зайче танцува.Оглеждам се.Все още има мрак навсякъде.Но все пак има и слънчево зайче.Значи някъде има светлина,но просто аз не я виждам.Но къде е ,къде е ???
Сядам на земята и скръствам крака като затварям очи.Замислям се.Изведнъж разбирам-светлината не е около мен-тя е от мен,но не мога да я видя,понеже не я търся на правилното място.Ставам и поглеждам ръцете си .След това погледът ми пада надолу и виждам краката си.Стискам ръцете си в юмруци и изкрещявам силно.Разбирам ,че никой няма да дойде да ми помогне,понеже нямам нужда.Този затвор е само в главата ми.Светлина започва да излиза от очите ми.Поглеждам надолу и виждам , че всъщност цялото ми тяло сияе.Аз съм светлина.Поглеждам стаята и досегашната чернилка е заменена със светлосиво,което малко по малко се стапя ,докато стаята възвръща естествения си бял цвят.Поглеждам през прозореца.Навън е тъмно.Мракът е останал навън.Пускам пердетата и щраквам ключа на лампата.