The Legend of Zelda :Oracle of Season/Oracle of ages Review

Хронологично The Legend of Zelda :Oracle of seasons/ages застават някъде след The Legend of Zelda :Ocarina of time и преди The Legend of Zelda: Link’s Awakening според официалния таймлайн на Нинтендо от 2011.Игрите излизат едновременно за Gameboy Color през 2001,като се появяват в залеза на конзолката,като по това време е представен наследника и Gameboy Advance. The Legend of Zelda:Oracle of seasons/ages са две самостоятелни игри ,като по време на процеса на изработването им са щели да бъдат три-третата The seeds of wisdom така и не вижда бял свят поради проблеми при програмирането,но части от нея са вложени в излезлите две игри.И двете игри имат много интересна за Gameboy color опция.При превъртането на която и да е,играчът получава уникална парола,която ако въведе при започване на нова игра в другата това променя някои събития и играчът има възможност да види истинския край на двете игри.Главен герой и в двете игри е Линк-малко елфче облечено с емблематична зелена туника,позната на всички Зелда фенове.

Seasons и Ages се различават главно по това,че в Ages Линк може да пътува напред и назад във времето,което доближава играта като усещане до Ocarina of time ,а в Seasons да управлява сезоните.В Ages е наблегнато повече на пъзелите за сметка на боя с чудовища,докато в Seasons е обратното.Графично игрите са добре изпипани и показват максималните възможности на Gameboy Color.Гледната точка е в страни и отгоре ,тип кацнал бръмбар на трънка ;) Музиката е типична геймбойска- приятни монофонични мелодийки ,като култовата за Зелда поредицата overworld theme естествено присъства и тук.

Геймплейната формула е познатата от всички Зелда игри-главния герой Линк обикаля света,намирайки различни предмети,всеки от който използва в различни ситуации.Има и много подземия,разбира се и интересни босове.За историята и в двете игри не може да се каже много,тъй като тя е почти идентична.Линк попада на неизвестен остров,като се среща с оракула на ерите/сезоните,малко след което се появява боса на играта и най безцеремонно отвлича оракула.Линк се нагърбва с тежката задача да събере осем мистични елемента от целия свят,да победи боса и да спаси оракула.Историите едва ли да спечелят оскар за сценарии,но успяват да спомогнат за успешната формула,която притежават всички Зелда игри.Препоръчвам горещо на всички ценители на ретро игри,както и за почитателите на The legend of Zelda поредицата.

Джон Картър-Аватар 2 ? Или защо не бива да подценяваме неща,за които знаем малко ;) (малко позакъсняло,но все пак свежо) Ревю на Ники Личев

Подходих към Джон Картър с леко недоверие още от странния трейлър и неразбираем трейлър на който бял мъж с кожена препаска се биеше на огромна арена с чудовищни бели маймуни в стил „Гладиатор” или сцената от Star Wars II ако щете ;) Влязох в киносалона без особени очаквания,но още първите минути бях потопен в красивите пустинни пейзажи на Марс.Усетих едно приятно и познато чувство.Чувство,което те кара да се чувстваш толкова удобно на седалката в киносалона и толкова уютно и на правилното място,че за около два часа можеш да забравиш че гледаш филм,а не си вътре в него.Атмосферата дами и господа,атмосферата която филми като Джон Картър създават те кара в миг да простиш всички малки режисьорски грешки,неточности,баналности и пр.Смея да сравня Джон Картър с Аватар и дори Star Wars именно поради уникалния,прекрасно създаден и пълнокръвен свят.Няма какво да се лъжем-арт дизайнерите и хората по спец ефектите са си свършили блестящо работата.Самият Марс е направен толкова добре с всичките му червени пустини,странни обитатели,пътуващи градове и древни храмове,че буквално ти се приисква да си там поне за малко и да се разходиш из някои от локациите.Наистина светът е толкова живо пресъздаден !Специални адмирации заслужават тарксите или по скоро хората работили над създаването им.Толкова пълнокръвни и живи извънземни не бях виждал от Аватар насам,за което свалям шапка. След толкова възхваляване на визуалните качества на филма е време да обърна внимание и на историята,а тя за съжаление е частта в която филма се дъни най-много.Доста клишета и баналности присъстват и дори неочаквания край не може да я изкара много по-надалеч от границата на посредствеността.Колкото и банално да е поднесена е изпъстрена с оригинални герои и неочаквани обрати се срещат тук и там.Джон Картър (Тайлър Кич) е военен единак в търсене на злато,когато идват да го повикат отново на служба.Картър обаче е костелив орех и не иска,което води до няколко неуспешни (но доста впечатляващи) опита за бягство.След това следват битка с индианци,при която Картър се озовава в пещера,в която открива „телепорт”,който го праща на Марс,но явно не този Марс,който ние познаваме,понеже освен че има кислород за дишане е населен от най-различни чудни раси. Ниската гравитация обаче не представлява проблем за Джон,тъй като още в първите няколко минути се научава да скача като жаба,заради което малко по-късно е забелязан от минаващите наблизо таркси и е взет за заложник.Оттук насетне историята става доста бозава.Картър се среща с принцесата на другия народ на Марс ,Дежа Торис (Лин Колинс) и заедно с тарксите се опълчват срещу кандидата и за съпруг Саб Тан (Доминик Уест),който от своя страна има амбиции за власт и убийства,досущ средностатистически злодей.Марк Стронг прави интересна роля като полубезсмъртното същество Матай Шанг,което май е истинския злодей,който дърпа конците задкулистно. Музиката е на много добро ниво,като композиторът Майкъл Гиачино си е свършил перфектно работата.Има сцени в които екшънът е на много високо ниво и музиката придава един допълнителен емоционален заряд. Финална оценка 8.5